На Стефановден българските народни обичаи повеляват интересни срещи, маси и гадания
На 27 декември православната черква уважава паметта на първия християнски страдалец - Свети Стефан.
От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец (първомъченик), тъй като е една от първите жертви на християнската религия. Свети Стефан е първият християнски страдалец и първи чиновник (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - черква.
В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли парцелите си за подкрепяне на общината, а Свети Стефан посочвал активност и предопределение на обособените й членове. Може да се каже, че това е била първата действителна християнска община, която била толкоз безапелационно и заслужено построена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни.
Преданието споделя, че Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него. След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден.
Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона.
Те встъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи - толкоз повече, че Стефан правел и чудеса.
Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.
Вместо да се пази, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа, по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа.
" Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всеки път се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие! " Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от завист.
А Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! "
Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " - и с тия думи умрял.
От всички най-много се ожесточавал един момък на име Савел, нечовечен гонител на църквата Христова – оня същият, който по-късно, образован от Духа Божи, станал най-твърд и ревнив просветител на същинската религия и прочут деятел Павел.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
По традиция се приготвят месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите фамилии вървят на посетители на кумовете си или на по-възрастни родственици Най-често се подготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
Един от главните традиции, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят дружно за сватба. Всички неомъжени дами топят китки, привързани с пръстен или различен персонален предмет, в ново менче цялостно с вода. На другата заран една от момите, облечена като младоженка, вади китките от менчетата и назовава за сватба и благополучен фамилен живот. Момите поставят ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На този ден честват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона, написа Дарик.
От времето на Апостол Павел насам всички назовават Св. Стефан пръв страдалец (първомъченик), тъй като е една от първите жертви на християнската религия. Свети Стефан е първият християнски страдалец и първи чиновник (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - черква.
В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли парцелите си за подкрепяне на общината, а Свети Стефан посочвал активност и предопределение на обособените й членове. Може да се каже, че това е била първата действителна християнска община, която била толкоз безапелационно и заслужено построена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни.
Преданието споделя, че Богородица следила мъченическата му гибел и се молела за него. След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и цифрата на вярващите растяло всеки ден.
Юдейските началници и членовете на синедриона с озлобление и яд виждали триумфите на новото обучение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна гибел, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но в този момент те видели, че смирените риболовци храбро и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.
В Йерусалим цифрата на вярващите от ден на ден се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това мощно обезпокоило членовете на синедриона.
Те встъпили в спор със Стефан, само че не могли да противостоят на духовната мощ и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи - толкоз повече, че Стефан правел и чудеса.
Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили против него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че сякаш хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които удостоверили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.
Вместо да се пази, той почнал да упреква своите обвинители, че точно те непрекъснато нарушават закона, въпреки да се хвалят с неговото осъществяване. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: по какъв начин той го избавил от тежкото египетско иго, отлично го опазил измежду пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а по-късно и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа, по какъв начин тоя определен народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-сетне извършил мярата на своите закононарушения, като разпнал Христа.
" Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всеки път се противите на Светия Дух, както бащите ви, така и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие! " Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от завист.
А Стефан, изпълнен от Дух Свети, незабавно прекъснал речта си, погледнал на небето към разкрилото се пред очите му божествено привидение и радостно извикал: " Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога! "
Тогава всички единомислещо се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата котловина, към Кедърския поток, почнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: " Господи Иисусе, приеми духа ми! " След това коленичил и извикал с висок глас: " Господи, не зачитай им тоя грях! " - и с тия думи умрял.
От всички най-много се ожесточавал един момък на име Савел, нечовечен гонител на църквата Христова – оня същият, който по-късно, образован от Духа Божи, станал най-твърд и ревнив просветител на същинската религия и прочут деятел Павел.
В 415 година мощите на първомъченика Стефан били открити посредством чудно привидение, което имал един духовник. Те били сложени в Сионския храм в Йерусалим.
По традиция се приготвят месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите фамилии вървят на посетители на кумовете си или на по-възрастни родственици Най-често се подготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
Един от главните традиции, свързани с 27 декември, носи името ладуване. Момите се събират и гадаят дружно за сватба. Всички неомъжени дами топят китки, привързани с пръстен или различен персонален предмет, в ново менче цялостно с вода. На другата заран една от момите, облечена като младоженка, вади китките от менчетата и назовава за сватба и благополучен фамилен живот. Момите поставят ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
На този ден честват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона, написа Дарик.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ